В последните десетилетия в образователната и информационната сфера се формират три основни тенденции: глобализация, информационна революция и право на достъп до информация и образование за всички. Съвкупността от влиянието на тези фактори, довежда до необходимостта от осигуряване в настоящата реалност на възможности за безпрепятствено възползване от потенциала на неограничения обмен на информация и знания – процес, в който библиотеките са ключови участници. Този спектър от въпроси провокира научноизследователските интереси и определя актуалността на редица проблеми от областта на библиотечно-информационните науки, компютърните науки, формалното и неформалното образование, педагогиката, социологията и други, разглеждани в контекста на съвременното информационно общество.
В съвременните образователни и културни политики, инициирани от ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Европейския съюз, една от основните цели е създаването на условия и предпоставки за формиране и развитие на ключови компетенции в младите хора по време на тяхното образование и осигуряване на възможности за продължаващото им развитие, за поддържане и актуализиране на знанията и уменията през целия живот. Подобряването на качеството и осигуряването на равен достъп до образование, квалификация и кариерно развитие на преподавателите, развитие на конкурентноспособно висше образование са приоритети от европейските стратегии и програми за подобряване на качеството на живот и формиране на демократично общество, на икономика, основана на знанието, науката и иновациите. В осъществяването на тези цели се акцентира на използването на информационните и комуникационни технологии, в частност на мобилните, в търсенето на начини за ефективното им включване в културни, социални и образователни дейности.
„Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“ е една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ и е разработена, за да определи ключовата роля, която трябва да играе използването на информационните и комуникационните технологии за успешното осъществяване на европейските амбиции. В нея се казва, че новите информационни и комуникационни технологии вече оказват значително социално въздействие, че в Европа повече от 250 милиона души ежедневно ползват Интернет и практически всички европейци притежават мобилни телефони. Това води до промяна в начина на живот – услугите се преместват от физическия към цифровия свят, който е общодостъпен с мобилни устройства – смартфони, таблети и др.
Осигуряването на мобилен достъп до информационни и образователни ресурси е ключов момент и в образователните политики на ЮНЕСКО. Възможност за реализиране на международно договорените цели за осигуряване на качествено образование за всички и отговор на нуждите от обучение, както на деца и младежи, така и на възрастни, ЮНЕСКО вижда във включването на съвременните информационни и комуникационни технологии, в частност на мобилните технологии, в образователния процес. Организацията лансира различни проекти и дейности, целящи да изследват как мобилните технологии могат да подпомогнат постигането на целите на програмата „Образование за всички“. В края на 2011 г. ЮНЕСКО стартира поредица от ежегодни конференции за мобилни технологии и образование, наречени Седмица на мобилното образование (Mobile Learning Week – MLW). Целта на форумите е да се улеснят дискусиите, обмена на информация, както и да се популяризират идеи относно използването на мобилните технологии за трансформиране на образователните процеси.
Мобилното осигуряване на информация е във фокуса и на световната библиотечна общност. През 2013 г. ИФЛА публикува доклада „На гребена на вълните или настигнати от прилива: Да се ориентираме в променящата се информационна среда“, където се посочва, че мобилните устройства стават основно средство за достъп до информация, съдържание и услуги, че отворените образователни ресурси онлайн (OER), технологиите на адаптивно обучение, дистанционните университетски курсове онлайн (MOOC) и игровите подходи към обучението ще преобразят глобалния образователен ландшафт през следващото десетилетие.
ИФЛА разработва и Стратегически план 2016-2021 г., в който се предвижда създаване на програма за ефективно застъпничество за библиотеките и включването им като основни участници в политическите, икономическите и социалните световни промени, в глобалното устойчиво развитие и изпълнението на Новите 17 цели за устойчиво развитие от Програмата за устойчиво развитие 2030 – „Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development“.
Темата за мобилните дигитални библиотеки и мобилно обучение е в съответствие и с националните приоритети в областта на науката, образованието и опазването и популяризирането на националното културно-историческото наследство. Новите информационни и комуникационни технологии, тяхната роля и възможности в днешното динамично време, съвременните форми и подходи за ефективното им включване в образователната и научната сфера са в основата на Стратегията за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката на Република България (2014 – 2020 г.), на проекта на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) за „Национална стратегия и Програма за опазване и достъп до книжовното културно наследство“, на Национална научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР), както и на Стратегията за развитие на българската култура (2019 – 2029).
Засягането на научната проблематика на настоящия проект във всички цитирани национални и европейски стратегически документи, както и в редица други, ясно доказва значимостта и актуалността на разглежданите изследователски проблеми. Включването на мобилни дигитални библиотеки и мобилно обучение в съвременната информационна среда, като начин да бъдат посрещнати актуалните търсения и нужди на съвременния потребител на информация и знания, е от съществено значение за развитието на съвременните виждания и политики във българската информационна, образователна, научна и културна среда.
Проектът „Информационен портал относно мобилно обучение и мобилен достъп до библиотечни услуги и ресурси“ цели да допринесе за популяризирането на мобилните форми на обучение и информиране сред библиотечната общност, в образователните среди и не на последно място сред политическия и бизнес елита в страна. Пораждането на дискусии, повишаването на компетенциите и прилагането на водещ чужд опит в тази сфера е ключов фактор, за да могат библиотечните и образователните институции да отговорят адекватно на съвременните информационни потребности на обществото.
Резултатите от изследванията ще повишат информираността и ще подпомогнат професионалната дейност на представители на различни културни, образователни, общински и държавни институции – библиотеки, образователни структури, архиви, читалища, музеи и други. Полученото ново знание ще бъде основа за засилване на изследователските търсения в областта на библиотечно-информационните науки, компютърните науки, формалното и неформалното образование, педагогиката, социологията, разглеждани в контекста на съвременното информационно общество.
Тематиката на изследването има важна роля и значение в процеса по съхраняването, опазването и популяризирането на културното наследство на Република България, в утвърждаване на българската национална идентичност, тъй като библиотеките са едни от основните институции, съхраняващи и популяризиращи българското документално културно наследство. Интердисциплинарните изследвания имат важна роля за формирането на нови знания в процеса по съхраняването и обогатяването на информационния фонд на човешката културна памет. Научните изследвания в областта на обществените и хуманитарните науки, и по-специално на културното наследство към този момент са откроени като приоритетни в съвременната държавна образователна и културна политика.
За значимостта на проекта допринася и фактът, че той ще концентрира и обедини усилията, идеите, методите и знанията на постдокторанти, докторанти, млади учени и изследователи с различен профил на професионална ангажираност, които в процеса на изследване ще обменят информация, опит, знания и добри практики. Интердисциплинарният подход към научната проблематика създава условия за благоприятна научна комуникация, обусловена от засилената комуникативност при организацията и провеждането на съвместното проучване. Това ще доведе до ново осмисляне на фундаменталните резултати на едно по-високо ниво и ще позволи да се изгради нов подход в изследването, обработката и анализа на информацията.
Създаденият по проекта интердисциплинарен, електронен, информационен, научно-изследователски и учебен ресурс в областта на обществените и хуманитарните науки със сигурност ще има положителен ефект върху развитието на интердисциплинарния научно-изследователски процес и обвързването му с университетските образователни програми. Получените резултати ще бъдат от полза както за членовете на научния колектив, така също и за студенти ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“, докторанти и млади учени от Университета по библиотекознание и информационни технологии, и за представители от други висши учебни заведения в страната и чужбина, които чрез прекия достъп до създадената база данни с резултатите от изследването ще имат възможност да задълбочат своите познания в различни области на науката, да генерират нови научни хипотези, да подготвят свои научни разработки и др.
Актуалността и значимостта на изследваната проблематика също така се определя от възможността за достъп до актуална информация в електронен формат, обединена и систематизирана в една информационна платформа, касаеща мобилния достъп до информация и знания, каквато до момента липсва в страната. В условията на глобализация и бързото развитие на информационното общество, това е от особено значение за развитието на съвременните виждания и разбирания за провеждане на научни изследвания, за международен научен и информационен обмен и комуникация.